Иконите и изопаченото разбиране за тях, че са амулети и магични предмети

В православната религия отношението към иконите е като към нещо свято, това изхожда от самата им идея върху тях да бъдат нарисувани светци. След като една икона бъде съвършено изпипана и напълно нарисувана е възможно тя да бъде осветена, както религията гласи, според Божията благодат. Господ съществува не само витално, но е част и от материалния свят, а това се случва, когато той се превъплъщава в Бог Слово. В Библията се разказва една история, в която жена, която е описана като „кръвотечива” едва се докосва до дрехата на Исус Христос измежду цялата тълпа, от която е заобиколен. В следващия момент, той изрича думите: „Някой се допря до мен, защото усетих да излиза от мен сила”. Протестантите интерпретират този момент като, че Христос изразява своето снизхождение към жената, която не се е възвисила и развила своята вяра, за да осъществи контакт със самия него. Евангелието тълкува това по друг начин, там се казва, че Бог я хвали, защото тя вярва в него.

Целта на това да се молиш пред икона е да се съсредоточиш върху вътрешната си болка и да я разкриеш, осъществявайки „диалог”  с Бог. Нагласата към иконите при повечето хора е съвсем друга. Те смятат, че обожествяването или превръщането на един предмет в свят, е вид идолопоклонство. Това омаловажава интимният процес на молитва и го превръща в суеверие. Нестинарските игри с икона на св.Богородица или св.св. Константин и Елена, са именно едно от онези суеверия, в които е преплетена вяра и религия.

В началото хората са се молили пред иконите и този акт е бил съпровождан от истинско чувство на обич към светията, пред който стоиш. Иконоборческата криза, по-късно, е променила това възприятие, като е насадено мнението и нагласата, че намирайки се пред лика на някой светец, онова, което би трябвали да изпитваш се доближава повече до страхопочитанието към него. Искреният „диалог” е заменен с опис на желанията и онова, което искаме да ни се даде. В резултат на тази грешна интерпретация са се появили редица практики, които излизат извън рамките на общоприетите православни такива. Това, съчетано с редица политически и социокултурни фактори, довели до т.нар. движение на иконоборците.

Източник: ikonopis.bg